Skip to content

Saudade

Ти знаеш ли какво?

Ей,Ти, знаеш ли какво? Не ще се надпреварваме до другото дърво. Понеже тъй е хладно, че го искам още тук – дъхът ти изнурен да ме обгърне, дори в дъжда проливен.

The birches and the wind

Обичам да се будя нощем и да пуша на прозореца. Навън е хладно и приятно, оскъдни светлини мъждукат, тихо е. Почти. Повеят се усеща отдалече и бавно приближава в шепота на дърветата. Обгръща и гали брезите, клоните потрепват, листата шумят. А после притихва за момент и се завръща миг по-късно – по-буен. И тъй, постепенно, възбудата се усилва с всеки следващ повей, за да достигне до финала с последния си буен порив. И после отначало.