Category Archives: Кулинария

Сладкиш “Негърче”

“Негърче” е шоколадов сладкиш известен по българските земи, който много прилича (може би го е копирал) на западния тип сладкиши Брауни. Макар да има разнообразие от рецепти за Негърче/Брауни, общото при тези сладкиши е наличието на шоколад или какао в тях, ядки (обикновено орехи), масло, кафява захар, шоколадова заливка. Характеризира се с плътната си и влажна структура, наситен аромат, сравнително плоска форма, квадратни парчета.
В оригиналните рецепти за Брауни няма набухватели, кафявата захар или меласа са задължителни, както и маслото. Рецептата за Брауни е на повече от 100 години, създадена е в САЩ, идеята е била да се приготви лесен са консумация сладкиш, плосък и на малки парчета, като десертно блокче.

Споделям рецепта за вид Негърче, която ми харесва на мен, най-вероятно поради семейни спомени от детството…

1 пакетче масло 125 г
1 ч.чаша захар
3 супени лъжици какао
1 ч.чаша прясно мляко
4 яйца
1 ч.чаша брашно + 1 пакетче бакпулвер
1 ч.чаша смлени орехи

Маслото, захарта, какаото и прясното мляко се слагат на огъня и се оставя бавно да се разтопят за 5-10 минути до хомогенност. Тогава се отделя 1/3 от сместа в чаша. Останалата смес се оставя да изстине. След това се прибавят 4 жълтъка, 1 ч.чаша смлени орехи, 1 ч.чаша брашно, в което сте добавили 1 бакпулвер. Разбърква се добре, бавно и внимателно се прибавят белтъците, разбити на сняг. Сместа се изсипва в тава, намазана с масло и поръсена с брашно. Пече се на умерена фурна 25 – 30 минути. След като сладкишът изстине, той се обръща и се намазва с отделената предварително смес. По желание отгоре може да се настърже шоколад.

P.S. Не сиропирайте сладкиша от страх да не ви е сух! Няма да стане по-вкусно, а ако искате реване си направете!
P.P.S. Тъй като сладкишът съдържа масло, той става истински вкусен чак на следващия ден. :-)

Меломакарона

Откровено, не съм от типа гурмета, които обичат да свързват празниците с определени ястия и знаят какво точно да приготвят в определен празничен ден. Най-често идеята пристига сама, неочаквана и без външна провокация, проверявам в дебелите книги дали е правено нещо подобно и, ако не е, то преценявам каква техника ще ми е нужна за приготвянето. В случая обаче реших да се придържам към коледното настроение, което пък доведе до направата на сладките меломакарона. Сториха ми се интересно лакомство, само прегледах и адаптирах леко рецептите, след което оставих всичко на нея. Използвах две рецепти от сайта на Мария Христоу. Едната е нейна версия, другата е на Стельос Парлярос. Дружно решихме да изпробваме неговата рецепта, като добавим разни екстри и подправки от нейната. Единствената съществена разлика беше, че добавихме Метакса – бренди нямахме, а ромът беше свършил. Двойно повече от написаното!

И… Няма да се повтарям с рецептата, но сладките се получиха божествени. Въобще, божествените вкусотии обичат да се получават. :-)

Зеленчукова супа с телешки джолан

Исках силен телешки бульон от кости, с много месо, бистър и чист от допълнителни екстри. Получи се обаче нещо съвсем друго…
Вечерта тя извади телешко месо с кокал, за да направя бульона днес. Е, сложих месото в студена вода и без добавки, да ври на силен огън. Препених го, добавих целина, пащърнак, моркови, кромид лук, магданоз, черен пипер, бахар, дафинов лист. По някое време започнах да осъзнавам, че почти всичко е кокал, а месо няма. Извадих го, отделих месо и костен мозък, колкото можах, прецедих ароматната течност и настъпи голямото чудене. Очевидно бях попаднал на преден телешки джолан, както знаете от него става само бульон. Хубаво, бульон имам, но достатъчно месо нямам, да? Мога да го пия с препечени филии, а месото да сотирам в масло и да си го хапна деликатесно. Елитарно тъпо. Затова направих следното. Върнах месото в бульона и прибавих каквото намерих: лъжица доматено пюре, червен пипер, сол, зелен фасул, грах, две чушки, няколко шепи нарязано зеле, малко праз и две морковчета. Убеден съм, че в даден момент всичко това ми е заприличало на борш, така че бях принуден от добрия си вкус да ѝ открадна глава червено цвекло. Малка, ала стойностна!

За тези, които не са пробвали е наложително да се отбележи, че емоцията от подобни градинарски изпълнения не може да се конкурира с нищо друго.