Category Archives: Скрин за мисли

Nearly 12

Едва ли са на повече от 12. Той носи розовата ѝ ученическа раница, тя е със скъсани по лявото коляно дънки. Сядат един срещу друг в тролея и мълчат, свенливо забили поглед другаде. Той вади телефона си и започва да пише, поглеждайки я в миговете между няколко съобщения. Тя не реагира. Няколко спирки по-нататък отстъпва мястото си на възрастна жена, както всеки кавалер би направил. И точно тогава момичето го поглежда тайничко, намира телефона си и започва да му пише… А те пишат невероятно бързо, може би по-бързо и по-лесно от това да опишат с думи всеки свой трепет, когато са лице в лице. Това е новата епистоларна словесност – месинджъри, вайбъри…
Слизат в „Емил Марков“. Ходят небрежно, в синхрон, говорят си. Без телефони. Той стои плътно до нея, рамото му се докосва нежно до нейното. До утре вечер. А дотогава ще си пишат.
Словесността се променя, докосванията остават същите.
Завивайки зад ъгъла, слушайки “Чикаго”, започвам да ти пиша…