Category Archives: Дълго

Nearly 12

Едва ли са на повече от 12. Той носи розовата ѝ ученическа раница, тя е със скъсани по лявото коляно дънки. Сядат един срещу друг в тролея и мълчат, свенливо забили поглед другаде. Той вади телефона си и започва да пише, поглеждайки я в миговете между няколко съобщения. Тя не реагира. Няколко спирки по-нататък отстъпва мястото си на възрастна жена, както всеки кавалер би направил. И точно тогава момичето го поглежда тайничко, намира телефона си и започва да му пише… А те пишат невероятно бързо, може би по-бързо и по-лесно от това да опишат с думи всеки свой трепет, когато са лице в лице. Това е новата епистоларна словесност – месинджъри, вайбъри…
Слизат в „Емил Марков“. Ходят небрежно, в синхрон, говорят си. Без телефони. Той стои плътно до нея, рамото му се докосва нежно до нейното. До утре вечер. А дотогава ще си пишат.
Словесността се променя, докосванията остават същите.
Завивайки зад ъгъла, слушайки “Чикаго”, започвам да ти пиша…

Givenchy in June

Дъждовете отмиха юнското „Живанши“, изпълнено с безразличие, за да се появиш Ти. Любовта се прокрадна в антракта между дъждовете и предстоящата депресия, и ме спаси – бях напълно влюбен в теб. Може би ме спаси, защото любовта ни, да, е споделена, но Ти самата не. Та се замислих, ей така: Кое е по-тревожно? Дали да се стремиш към безразличната възможност или да чакаш невъзможността, която не е безразлична? А август отесня от любовта.

what is love

Толкова ми липсваш, че боли ужасно. Знаеш какво е, вероятно. Докато се събличам, докато се обличам, докато се къпя, докато излизам, докато съм в „операта“, докато съм навън, докато те сънувам, докато се събуждам. Всеки път _когато_се_опитвам_да_направя_нещо, докато дишам… Ти си там.

През годините съм чувал: „Ти не знаеш какво е любовта!“. Слушал съм дълги и отвлечени обяснения защо не знам, защо не обичам, защо не… Аз действително не знам какво е любовта, вероятно. И не, защото не съм я изпитвал, но понеже не мога да я дефинирам. И не желая.
Но съм убеден, любов моя – истинно е, щом от липсата ти боли ненормално, щом искам да съм с теб, винаги с теб и до теб – завинаги; щом искам да споделям с теб мислите си, съкровените желания и мечти; да споделя с теб цялото, което имам, колкото и малко да е то. Да споделя с теб хляба си, да ти кажа всичко и да те виждам как се усмихваш; да споделям с теб деня си и всеки, всеки следващ ден. Това не е ли любовта, не знам какво ли друго ще да е.