Зеленчукова супа с телешки джолан

Исках силен телешки бульон от кости, с много месо, бистър и чист от допълнителни екстри. Получи се обаче нещо съвсем друго…
Вечерта тя извади телешко месо с кокал, за да направя бульона днес. Е, сложих месото в студена вода и без добавки, да ври на силен огън. Препених го, добавих целина, пащърнак, моркови, кромид лук, магданоз, черен пипер, бахар, дафинов лист. По някое време започнах да осъзнавам, че почти всичко е кокал, а месо няма. Извадих го, отделих месо и костен мозък, колкото можах, прецедих ароматната течност и настъпи голямото чудене. Очевидно бях попаднал на преден телешки джолан, както знаете от него става само бульон. Хубаво, бульон имам, но достатъчно месо нямам, да? Мога да го пия с препечени филии, а месото да сотирам в масло и да си го хапна деликатесно. Елитарно тъпо. Затова направих следното. Върнах месото в бульона и прибавих каквото намерих: лъжица доматено пюре, червен пипер, сол, зелен фасул, грах, две чушки, няколко шепи нарязано зеле, малко праз и две морковчета. Убеден съм, че в даден момент всичко това ми е заприличало на борш, така че бях принуден от добрия си вкус да ѝ открадна глава червено цвекло. Малка, ала стойностна!

За тези, които не са пробвали е наложително да се отбележи, че емоцията от подобни градинарски изпълнения не може да се конкурира с нищо друго.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *