Salvia divinorum, Салвия дивинорум, Салвия на пророците

Salvia divinorum – Салвия дивинорум, Салвия на пророците, пророческа салвия, билката на Мария пастирката, магическа мента, мексиканска мента, шалфей предсказателей / мексиканский шалфей, Diviner’s Sage / Sage of the Seers, ska Maria pastora / ska María / hierba María /hierba de los dioses, Sauge des devins, Azteken-Salbei / Wahrsagesalbei, Szałwia wieszcza

  1. Въведение
  2. Какво знаем за Salvia divinorum? (историята досега)
  3. Стереохимия, фитохимия, фармакология
  4. Отглеждане и размножаване
  5. Библиография и повечко за четене

Въведение
Рисунка на Salvia divinorum, slg Тази статия няма смисъл на първа инстанция. Тя е своего рода синтез на всичко прочетено за растението Salvia divinorum, цялата налична информация от качествени източници — хора, занимавали се дълго време с нея + различни проучвания и научни статии от разни журнали, както и моят скромен практически опит.
В 2004 година, моят колега и приятел д-р Найчов говореше за дарвинизма във форумите на Сивостен, като спомена за полиморфизма на род Salvia и между другото — за S. divinorum. Историята започна в началото на 2007 година, когато най-накрая намерих време да задълбая в изучаването на S. divinorum. Известно ми бе малко за нея, но към онзи момент нямах време и желание да науча повече, тъй като ентеогените не са ми особено интересни. Като запален напреднал ботаник аматьор (понеже съм учил ботаника и растенията са винаги били част от моя живот, ала никога не съм се занимавал професионално с това) си имам любимо семейство, Устоцветни (Lamiaceae, Labiatae). В домашни условия отглеждам около 15 вида от Lamiaceae, повечето от които заемат огромно място в нашия живот като подправки, лековити билки и за извличането на етерични масла с разнообразно приложение. Безспорни любимци от Устоцветни ми станаха Rosmarinus officinalis и Salvia officinalis.
Съсредоточих интересите си към род Салвия, започнах да добавям нови видове към градината и след известно време станах майстор в отглеждането на тези растения. И тогава дойде ред на S. divinorum. Бях запленен от уникалността на това растение — почти неизвестно за света до преди 50 години (дълги години след това все още доста слабо известно), ендемично за определени райони в Мексико, притежаващо свещено ритуално значение, съдържащо необикновени вещества, някои от които изключително силни ентеогени с характерно и неповторимо влияние върху психиката, нямащи нищо общо с останалите познати ни по химична структура и тип на действие вещества. Най-важното — трудно за отглеждане извън родните му места. Няма да крия, че основната причина, която пробуди желанието ми бе трудността в отглеждането, съчетана с изключителния статус на рядко и мистично растение. Комбинация, дразнеща егото на всеки запален растениевъд. :-)

Какво знаем за Salvia divinorum?
Salvia divinorum Растението е известно дълго време само на коренното население индианци Мацатека, обитаващи региона на Сиера Мадре Ориентал в северната част на щата Оаксака, Мексико. Използвано е от местните шамани и лечители (curanderos) при различни ритуали свързани с лечителството.
За първи път е споменато през 1939 от Дж. Б. Джонсън, описващ употребата на псилоцибни гъби сред мацатеките. По-късно през 1957 г. Артуро Гомес-Помпа случайно открива растението, докато събира гъби за фармацевтичната фирма Циба. То е идентифицирано като неизвестен вид от род Салвия (Salvia sp.), но екземплярът не бил цъфтящ и това спряло по-сериозната идентификация на вида.
През 1962 г. изследователите Робърт Г. Уосън (който също изследва употребата на халюциногенни гъби сред местните индианци) и Албърт Хофман (химикът открил LSD и пръв извлякъл псилоцибин и LSD от гъби) донасят първата цъфтяща проба от растението на западния свят, благодарение на стара лечителка Нативидад Роса. Те обаче не били допуснати до местата, където расте билката, от което Уосън заключил, че вероятно става въпрос за култивар.
Ботаниците, проучващи интензивно семейство Устоцветни, Карл Еплинг и Карлос Хатива изследват цъфтящите екземпляри и заключават, че става дума за съвсем нов вид от рода Салвия, който наричат Salvia divinorum.
Описанието, което те дават е на растение типично за Устоцветни, със следните характерни особености: многогодишно, високо около 1-1.5м.; стъблата тънки и четириръбести с изразени ръбове, често полегати и допиращи земята, което допринася за вегетативното размножаване на вида; листата срещуположни, с тънка и сравнително дълга дръжка, петурата им овална и конкавна с остър връх сочещ надолу, неправилно назъбена по ръбовете, зелена, полупрозрачна; цветовете сигмовидни, на дълги съцветия, със сини чашелистчета и венчелистчета, което по-късно се оказва грешка — само чашелистчетата са синкаво-лилави, докато венчелистчетата са изцяло бели.
След това няколко групи учени проучват допълнително ботаниката и химическите свойства на веществата в билката, като в началото на 80-те години са изолирани няколко компонента (Алфредо Ортега, 1982), един от които е наречен салвинорин А. По-задълбочени изследвания върху биологичната активност и фармакологията на компонентите не са извършени. През 1984 Валдес и сътрудници изолират същите вещества, независимо от А. Ортега и без да са наясно с неговите проучвания. Те наричат изолатите дивинорум А и дивинорум B (дивинорин А и B).
В началото на 90-те години Райзфелд публикува допълнителна ботаническа характеристика към тази на Еплинг и Хатива, като представя първото пълно описание на цветовете на S. Divinorum и задълбава в ботаниката, като се занимава с екологията на новоописания вид, разпространението му в региона, като предимно се съсредоточава върху проблемите на половото размножаване – полени, опрашване, семена и т.н.
Растения от няколко източника са отгледани в парниците на университета Уисконсин. Валдес също осигурява засадени растения взети от три места: Серо Рабон, близо до мацатекското село Аяутла, Серо Кемадо и университета в Бъркли. По-късно Райзфелд допълва колекцията със свои екземпляри от Серо Кемадо и Аяутла, взети при мисията му до Мексико.
S. divinorum е ендемичен вид за Сиера Мацатека, обитаващ мъгливите и вечнозелени тропически гори при надморска височина в диапазона 300-1800 метра. Обича черни богати почви и често се среща в дефилета и клисури, по крайбрежието на планиски потоци, където е влажно и сенчесто. Цъфти спорадично от октомври до май. От средата на 80-те Райзфелд проучва Сиера Мацатека в търсене на видови популации, като първата му среща с цъфтяща популация от растения е през октомври 1985, близо до Серо Кемадо, която той наблюдава денонощно в продължение на няколко дни, очаквайки опрашители. След обстойното наблюдение на няколко цъфтящи популации, Райзфелд прави предположение, че новият вид обича влажни и сенчести места, хелиотропен е, но цъфтеж е единствено възможен при директна слънчева светлина, частично проникваща през гъстите гори. Изглежда директната светлина не е проблем за S. divinorum, когато влажността в почвата и въздуха е висока. От това можем да заключим, че условията, осигуряващи вегетативен растеж и размножаване, са различни от тези, при които видът цъфти. Формата на цветното венче подсказва, че трудно ще бъде предпочетено (ерго, опрашено) от летящи насекоми и различни видове пчели, тоест S. divinorum не е мелитофилен вид, но по-скоро орнитофилен (опрашва се от птици). Това се потвърждава и от анализа на нектара (виж по-долу). Ала за цялото си наблюдение върху цъфтящите популации, Райзфелд е свидетел само на един опрашител — колибри, докато пчелите подминават цветовете.
В парникови условия са проведени многобройни опити върху растението, опрашване, съдържанието на захари в нектара е изследвано, както и клетъчна морфология, полен, хромозомен набор. Процентното съотношение на захариди в нектара и количествата му сочат орнитофилия. Над 80% захароза, около 10% фруктоза и 4% глюкоза. Опрашваните от птици цветове съдържат по-големи количества нектар, но за сметка на общото количество захари в нектара, което при S. divinorum е малко над 20-21%. Мелитофилните цветове съдържат по-високи концентрации — около 30%, но по-малко нектар. Това са изследвания на различни растителни видове в ендемичния мексикански район.
Формата на венчето — дълго с особена сигмовидна форма, е трудно достъпна за пчели. Въпреки това не може да бъде доказана коеволюция между това растение и опрашващи птици от вида на колибрито.
От прашниците е взет материал, мейоцити, и са преброени хромозомите, 11 на брой, диплоиден набор. Не са отбелязвани никакви хромозомни несъответствия в различните проби. Известни са обаче много случаи, в които хромозомният набор е наред, ала се получават грешки при мейозата в по-късна фаза, дължащи се на нехомоложна хромозомна и/или генна стерилност, което пречи на развитието на здрав полен, а оттам на опрашването и образуването на жизнени семена. Това е още един път към теорията, че S. divinorum е хибрид. Досега обаче никой не е установил кои видове са били подложени на хибридизация, за да се получи това чудно растение.
Извършените в парниците опрашвания показват повече от 50% стерилен полен. При кръстосано ръчно опрашване, зрели плодове със семена се развиват само в 3% от случаите. Самоопрашването води до още по-трагични резултати. Образуването на жизнени семена очевидно не е поради проблемно опрашване, а следствие от грешки в гаметогенезата. Има голяма вероятност за грешки дори и след оплождане, което още повече намалява шансовете за развитие на плодовити семена.

Стереохимия, фитохимия, фармакология
Salvinorin A В началото на 80-те години е изолиран салвинорин А, първо от групата на Алфредо Ортега (1982), а след това и от Леандер Валдес (1983). Чрез спектрографски и кристалографски анализ е проучена стереохимията на салвинорин А, идентифициран като транс-неоклероданов дитерпен. Той съдържа 23 въглеродни атома, 7 от които асиметрични (27=128 оптични изомера), и нито един азотен атом, молекулна формула C23H28O8. Безцветни ромбични кристали с температура на топене около 240 градуса.
По онова време е изолиран и салвинорин B (по-долу вдясно), който е най-близък по структура до салвинорин А. Salvinorin B Към настоящия момент (октомври 2008 година) са изолирани дузина вещества, повечето от които не са активни, а за неизвестните се предполага, че също няма да бъдат. Това са салвинорини C, D, E, F, G, H, I, дивинаторини A, B, C, F. Салвиницини А, B, както и още няколко, от които нито едно няма смисъл да споменавам.

Salvinorins
Divinatorins

Всички те са в по-ниски концентрации сравнени със салвинорин А и са уникални за целия род Салвия въобще. Видно е, че при такава особена за психоактивно вещество структура със седем асиметрични центъра, не е лека задача да бъде синтезиран салвинорин А. Засега има няколко публикации относно синтезата на салвинорин А, салвинорин А деривати, както и негови производни, някои от които дори по-мощни и с по-дълъг остатъчен ефект, но те не са обект на тази статия. В една от тези статии се описва пълен синтез на салвинорин А изпълнен в 20 стъпки, извършен от учени в университета Ниигата, Япония (януари 2008). Без съмнение ще отнеме време да се синтезират и други активни компоненти, а проучвания в тази насока се извършват непрекъснато.
Разпределението на активните вещества определя и употребяваните растителни органи. Най-висока е концентрацията им в листата, след това в стъблото и накрая в корените. Тези концентрации варират в зависимост от сорта, сезона, грижите за растението и би могло да се каже, че при еднакви условия са постоянни за даден сорт. Въпреки това проучванията показват понякога драстични различия. Първи по- сила е несъмнено сорта на Уосън/Хофман, последван от “Вкусния” сорт и все по- ниски концентрации в стъблата и корените. Въпреки упоритите митове горчивината не се дължи на салвинорина, и не може да бъде достоверен критерии за количеството му. Сезонността пък има значение само, ако растенията се отглеждат постоянно навън, в аклиматизирана обстановка у дома тя почти не оказва влияние.
Както много растения и почти всички видове от семейство Устоцветни, S. divinorum има по листата си множество жлезисти трихоми. Такива са налични също по цветовете и стъблата. Жлезистите трихоми са два вида — чадъровидни и щитовидни. Чадъровидните жлезисти трихоми пък се делят на такива с дълго и такива с късо краче. Размерите на първите варират между 10 и 20 микрона, а на вторите между 20 и 100. По стари данни стъблата съдържат доста по- ниски концентрации на активни вещества, но това е поради факта, че стъблото е доста по-дебело и масивно от листата, като съвсем логично общата концентрация в него ще е по-ниска. Всъщност стъблата не трябва да бъдат подценявани, понеже плътността на жлезистите трихоми по тях е сравнима с тази по горната повърхност на листата. Образуването на трихоми продължава, докато листото расте, но като цяло плътността им намалява в процеса на развитие. За сметка на това чрез сложни биохимични процеси в жлезичките се натрупват повече вещества, променя се и съотношението между тях.
Салвинорините се складират в тези жлезисти трихоми и е много вероятно самата им биохимична синтеза да се извършва там. В няколко статии от 2005-2007 е изложена хипотезата, че образуването на салвинорин А в растенията се осъществява чрез ползването на добре познатия алтернативен метаболитен път с участието на 1-деокси-D-ксилулозо-5-фосфат (DOXP pathway), вместо на класическата мевалонатна биосинтеза. Те не участват в нормалния физиологичен цикъл на растението, а са продукти, натрупващи се с определена функция, същата която обуславя натрупването на различни вещества в трихомите на други растения — защита срещу хищници. :- )
В статия от 1994 г. Даниел Зиберт за първи път официално публикува данни обвързващи фармакологичните свойства на S. divinorum със салвинорин А при опити с хора. Зиберт, един от “подземните шамани”, има огромен принос в разучаването на вида и значението му върху човека. В статията си той описва дозите, начините за приложение и ефектите от приема. Първата крачка е направена и лавинообразно следват множество други проучвания, експерименти и статии, като в началото на 21 век са открити механизмите, по които салвинорин А действа.
През 2002 г. Рот и сътрудници, а по-късно и други групи от учени показват механизмите, по които Салвинорин А действа. Уникалната му молекула се свързва с κ-опиоидния рецептор (KOP) и по този начин осъществява действието си. Опиоидните рецептори са четири групи — δ (DOP), κ (KOP), μ (MOP) и ORL1/ноцицептин рецептор (NOP), представляват в своята същност G-протеин куплирани (сдвоени) рецептори, където лиганд са различни вещества от групата на опиоидните аналгетици. Рецепторът е трансмембранен, с активна част от външната страна на мембраната, към която се закачат лиганди, а от вътрешната е сдвоен с G-протеин.
Така е намерено, че салвинорин А е мощен селективен κ агонист, по нищо не приличащ на другите опиоидни аналгетици и уникален с действието си върху човека. Не се свързва в значима степен с μ рецепторите и оказва κ медиирана антиноцицептивна активност, което е от голямо значение за разработването на нови и мощни аналгетици, към които не се създава зависимост.
По последни данни от пролетта на 2008 г., при прием салвинорин А се разпределя из целия мозък (кора и подкорие), с най-високи концентрации в малкия мозък и значими в зрителната кора. При опитите са приложени терапевтични дози опиоиден антагонист (налоксон), но това изненадващо не довело до промяна на разпределението на салвинорин А в мозъка. Това би могло да означава, че салвинорин А или се свързва неспецифично с κ рецепторите, или антагонистът не е достатъчно силен, за да го конкурира за тях. По-интригуващо било високото разпределение в малкия мозък, което несъмнено се дължи на значението му като интегратор на сензорните възприятия и на двигателния контрол. Салвинорин А оказва своите ефекти за кратко, след което бързо се метаболизира. В изследване на разпределението и метаболизма му с белязани атоми, негови деривати са локализирани в жлъчния мехур и бъбреците. Салвинорин А се метаболизира бързо и неговите продукти почти по равно се отделят през жлъчния мехур и бъбреците.
Ще се постарая да обновявам научната информация, когато е възможно. :-)

Отглеждане и размножаване
В интернет се намира доволно много информация за отглеждането на Salvia divinorum. Изисква се обаче и достатъчно търпение, докато откриете по-сериозен материал, в който не ви плашат, че растението е невероятно трудно за отглеждане. Истината е, че много от вас се грижат за растения, които са неимоверно по-трудни за обгрижване, а климатичните условия в България са за тях съвсем друга вселена. И, въпреки това, те са живи, здрави, радващи ни. Растенията са изключително приспособими. Това естествено в разумните граници и при дадени условия. Отглеждането на Salvia divinorum не е трудно!

Температура.
Откриете ли място в България с целогодишно положителни температури, то ще можете да гледате без проблем мексиканска мента в градината. Такова място разбира се няма. В градината през зимата животът й е сигурен само в парник. Затова при всички случаи в тази статия да се разбира отглеждане на растения в саксия.
Оптималните температури за растеж са 15-25 градуса по Целзий. Разширените им граници, в които растението ще живее и ще нараства, макар и не оптимално, са в рамките на 5-35 градуса, при добра аклиматизация обаче. Това е според мен зона на повишено внимание от страна на цветаря, тъй като ниските температури могат да изненадат с внезапно понижаване и слана, а високите изискват повече влага под формата на честа пулверизация и поливане. Температури, за които не бива да се притесняваме са от 10 до 30 градуса.
Скорост на въздуха и влажност.
Изнесена да се порадва на свежестта, на мексиканската мента не бива да й е ветровито. По нашите земи понякога излизат доста неприятни ветрове, а растението не се слави с особено издръжливи стъбла. Млади растения със слаба коренова система и големи с повечеко листна маса директно отиват в рая и после трябва да правите от тях резници за вкореняване. Силният вятър има и друг неприятен ефект, понеже увеличава транспирацията, което в топъл ден може да изсуши доста салвията. Винаги я поставяйте на защитено от силни ветрове място, изнасяте ли я навън.
Твърде много се спряга думата влажност, говорейки за този вид салвия. Да, за разлика от други видове в рода, мексиканската мента обича влажни места. Но (винаги има по едно-две но…) растението чудесно се оправя с влажността в нашата страна. Това няма да повлияе особено на растежа. Ако вашето идва от места с висока влажност или е гледано при подобни условия, в началото ще е нужно да се приспособи. Пулверизирайте и не се притеснявайте. Кафявите петна по старите листа ще са по-малко при всеки нов лист свикнал с по-ниска влажност, според някои те са признак за листа гледани в условия на висока влажност, докато новите, вече привикнали, са почти чисти от кафеникавото. Установил съм, че това може да се прояви при всяка смяна на условията, не само при намаление на влажността на въздуха. Според някои автори пък причината за обезобразените в кафяво петна е вирус и почти всички го имат, защото преобладаващата част от растенията гледани от хора, са клонинги, взети са от резник. Много малка част са отгледани от семена.
Влажност на почвата.
Въпреки честото пулверизиране, растението се нуждае от доста вода. Поливайте по малко, но често, и не давайте възможност на водата да се натрупва. Много цветари се плашат да не изсушат салвията, но всъщност голямата опасност е да не я преполеете. Гниенето не ви мърда и, ако растението не е голямо, няма гаранция, че ще спасите някой резник. Водата трябва да е мека и за предпочитане не “побеляла” от хлор. Все пак няма специални изисквания, не отдавайте толкова голямо значение. Само внимавайте с поливането, мексиканската мента не е водно растение! :-)
За самата почва.
Подберете добре пропусклива и аерирана почва, с повечко перлит/керамзит и пясък. На дъното на саксията препоръчвам дренаж, но това си е индивидуално решение. Нужна е богата почва затова добавете рохкава градинска пръст и добре изгорял естествен тор. Ако почвата ви се струва тежка, олекотете с торф, малко пясък и перлит. Перлит и пясък се слагат за повече лекота и въздух, освен това не абсорбират много вода. Това е важно за дренирането на излишната вода, а и добре аерираната почва не позволява развитието на плесени. Друг компонент, който е полезен, ала само препоръчителен, е вермикулитът, намиращ се доста трудно. Той поема повече вода и за задържане на излишната влага е идеален. Същото приложение има и зеолитът.
Малко за светлината.
На директна слънчева светлина само по няколко часа дневно! От време на време може да се изнася за кратко на огряване, но не прекалено. Идеалното място за растението е със западен, северозападен изглед и всяко друго, което осигурява достатъчно разсеяна слънчева светлина и малко директна, когато не е силна, както е в края на деня. Изкуственото осветление в зимни градини и подобни е идея, стига да се регулира добре в синхрон с намаляването/нарастването на деня. Това осигурява правилен растеж и е нужно, ако се опитвате да предизвикате цъфтеж. За съжаление нямам опит с изкуственото осветление.
Повредите от силна директна светлина се забелязват лесно: листната маса губи тургора си, вехне, листата в началото побеляват леко, а след това потъмняват и приличат на изгорени.
Растеж и развитие.
Мога спокойно да кажа, че мексиканската мента не е трудна за отглеждане, ала изисква грижи, особено докато растенията са млади. При добри условия и без стрес те нарастват доста бързо, хванал се резник може да удвои височината си за по-малко от месец. Тук е мястото да ви покажа снимки от новата придобивка на един колега, която прекрасно илюстрира бърз растеж. Това е второто му растение, след като преди доста време му дадох резник, чийто живот завърши безславно.
Снимка 1. На първата снимка растението е в деня на пресаждането, високо е 10-12 см. Виждате как изглежда.
Снимка 2. А това е снимка само три седмици по-късно, на същото растение. Високо е около 20 см, има няколко двойки нови листа, които са здрави и чисти, растежът е все така добър.
Съвсем нормално е в по-късен етап растежът да се забави и да достигне умерени граници, в които да се задържи. През зимата може да очаквате спад в растежа, независимо от грижите.
Вечерно време листата губят от тургора си и се отпускат, за да се вдигнат отново на сутринта. Това не бива да ви плаши, защото е нормална растителна физиология. Мексиканската мента има силен фототропизъм и ще следи всяка светлина с листата и стъблото си, насочвайки се доста бързо към нея. Би било добре да завъртате саксията през определени интервали от време, за да избегнете големи изкривявания на стъблата. Стресът не е от любимите състояния за мексиканската мента и, ако я подложите на такъв, ще ви го каже ясно. Всяко грубо местене, транспортиране, рязка смяна на условията, се отразяват на растежа и видимо на растението. То може да изглежда повехнало, сякаш току-що сте го пресадили, да получи кафяви ивици по ръбовете на листата, да забави растежа си.
Salvia divinorum leaf Мексиканската мента нараства на височина чрез възлите. Това са и местата, където се появяват страничните листа и разклонения. На снимката вдясно се вижда разклонение с две листенца, излизащо от възел близо до основата на стъблото. Ако върви добре ще бъде идеален кандидат за нов резник, но може и да бъде оставен да се развива. По принцип растението се съсредоточава върху връхните си части, така че страничните разклонения и листа нарастват по-бавно. За да се стимулира разклоняване може да се отреже връхната част, която да се остави за резник, така страничните ще започнат да нарастват. Това е рискован експеримент, който освен че нарушава естетиката на растението, носи опасност от загниване на централното стъбло. Пазете всички екземпляри, които имате, ала най-вече пазете майчиното растение! То ви е било първото, то е и основен източник за нови попълнения. Не рискувайте от лакомия за повече листна маса, изобщо — ако растението ви интересува единствено като източник на психеделични преживявания и забавления, по-добре не се занимавайте с него! Растенията трябва да се отглеждат с любов, заради самите тях, защото са хубави, ценни и редки. Защото са уникални и ни даряват с красота и щастие.
Размножаване.
Половото размножаване при този вид е затруднено: мексиканската мента цъфти спорадично, в домашни условия трябва да се извършва ръчно опрашване, не винаги се образуват семена, а когато това стане голяма част от тях не са жизнени и няма да покълнат. Вегетативното размножаване е методът за разпространение на растението, сравнително бърз и лесен начин за увеличаване на вашата колекция. Използват се стъблени резници и различна среда за вкореняване. Успеваемостта е най-висока при резници с дължина между 8 и 20 см. От практическия си опит мога да споделя, че всеки резник с два възела е способен да се вкорени. За да сте сигурни в успеха обаче, изберете прилична дължина. Резникът няма смисъл да е твърде дълъг. Вкореняването се извършва в следните среди (изброени по степен на трудност за изпълнение): вода, торф, влажен перлит с малко пясък, агар-агар.
Избирате дължината на резника и откъде ще бъде взет. Нужен ви е много остър нож с тънко острие или добри и остри ножици, които да не смачкват растителните тъкани. Аз ползвам скалпел със сменяемо лезвие, което е прекрасен избор, тъй като дава хубав разрез, не травмира стъблото, стерилен е. Инструментите не е задължително да са стерилни, ала е хубаво да са добре почистени.
Без да се кълца, с едно движение желаната дължина се отрязва под избран възел, близо до него. Отрязаните повърхности не се пипат! Долните листа от резника се премахват, отрязват се и големите листа, ако има такива. Оставят се една или две двойки средни листа на върха на резника. След това той се поставя в съд с вода по избор. Можете да ползвате чешмяна, дестилирана, минерална. Потопеният резник се премества на закрито място с разсеяна светлина, не е нужно поставянето на каквито и да е буркани, торбички и т.н. Температурата, която е нужно да поддържате варира между 18 и 24 градуса. Разбираемо, при по-ниски температури процесът трае по-дълго. За няколко седмици се образуват коренчета, а когато станат достатъчно дълги, около 1-2 см, резникът се засажда в лека и добре дренирана богата почва. Коренчетата не се пипат! Полива се обилно. В следващите седмици са нужни доста грижи, докато новото растение се хване и развие коренова система. Оставя се на топличко и закътано място при разсеяна светлина. Пулверизира се ежедневно по 2-3 пъти. Наблюдава се редовно.

За някои е по-лесно и удобно директното вкореняване в субстрат. Могат да се ползват различни материали като перлит, торф, кокосови фибри (коко фибри), минерална вата, керамзит, серамис и т.н. Ако ще вкоренявате в перлит/керамзит/серамис трябва да го накиснете предварително между 12 и 24 часа в чиста вода. След това насипвате определеното количество в съд и поставяте резника. Субстратът трябва да е добре навлажнен.
Персоналното ми мнение е, че ако размножавате в твърд субстрат, най-добре е това да стане чрез торф, торф+перлит. В интернет вече се продават различни материали от минерална вата (най-добрите са на фирмата Grodan) за вкореняване и отглеждане. Според мен те нямат смисъл, тъй като не са ви нужни и оскъпяват процеса – вкореняването на S. divinorum е лесно и без глезотии.
Много по-изгодно и удобно е използването на торф+перлит или само торф. На българския пазар навлязоха торфените пелети Джифи (Jiffy 7), от които съм повече от доволен. Представляват малки компресирани шайби торф, обвити в тънка мрежа с отвор от едната страна, с размерите са на пул за табла. Накисват се за няколко минути във вода и увеличават обема си многократно. Поставяте набъбналата шайба в подходящ съд (можете да наредите няколко една до друга) и забивате леко резниците в дупките. Средата следва да е влажна, но не подгизнала.

Успеваемостта е висока, а вкореняването при подходящите условия – бързо. Случва се понякога определен резник да не се вкорени, но е рядкост. Принципите на вегетативното размножаване при този вид не се различават от останалите.

2 thoughts on “Salvia divinorum, Салвия дивинорум, Салвия на пророците

  1. Pingback: Легализация !!! - Page 15 - THCfarmer

  2. Pingback: За развъждането в градината и нейното състояние

Comments are closed.