Кратък речник на някои специфични думи и термини в медицината

абаксиален (abaxialis) – встрани от оста на тялото или крайника.
абдукция (abductio) – движение, при което има отдалечаване от срединната равнина. Отвеждането на ръка от тялото встрани е абдукция.
аддукция (adductio) – движение, при което има приближаване към срединната равнина. Привеждането на ръка към тялото е аддукция.
аксиален (axialis) – разположен по оста на тялото или крайника, аксиален може да е синоним на трансверзален.
апикален (apicalis) – върхов, на върха, от apex – връх.
вентрален (ventralis) – коремен, от страната на корема, разположен пред фронталната равнина, в посока напред.
вертебрален (vertebralis) – прешленен. Идва от vertebra – прешлен.
висцерален (visceralis) – вътрешностен, към вътрешността на тялото и вътрешните органи.
воларен (volaris) – синоним на палмарен, с по-общ смисъл – от страната на дланта или стъпалото.
дистален (distalis) – разположен към периферията, на дистанция от тялото, в далечина. Китката е дистално от рамото. Пръстите на ръката са дистално от китката.
дорзален (dorsalis) – гръбен, от страната на гърба, дорзално е всяка точка разположена зад фронтална равнина, в посока назад.
интеркостален (intercostalis) – междуребрен. От costa – ребро.
интервертебрален (intervertebralis) – междупрешленен.
ипсилатерален (ipsilateralis) – латерално разположен от същата страна, например лява ръка – ляв крак.
каудален (caudalis) – опашен, в посока към опашката на гръбначния мозък, обратно на краниален (надолу).
контралатерален (contralateralis) – латерално разположен от противоположната страна, например лява ръка – дясна ръка/крак.
коронален (coronalis) – синоним на фронтален, в короналната равнина (фронталната).
кортикален (corticalis) – коров, от cortex – кора.
краниален (cranialis) – черепен, от cranium – череп, краниално – в посока към черепа/върха на главата, обратно на каудален (нагоре).
латерален (lateralis) – към периферията, далече от срединната равнина. Ухото е латерално от носа.
медиален (medialis) – към центъра, близо до срединната равнина. Носът е медиално от ухото.
медианен (medianus) – срединен, разположен по срединната равнина.
медиоаксиален (medioaxialis) – по средата на оста на тялото или крайника.
медиоаксиларен (medioaxillaris) – по средата на аксиларната/мишничната линия.
медиоклавикуларен (medioclavicularis) – по средата на клавикуларната/ключичната линия.
медуларен (medullaris) – сърцевинен, от medulla – сърцевина.
мелена (melaena) – изхождане на черни изпражнения (окислена хематинова кръв) или много тъмна кръв.
орален (oralis) – устен, свързан с устата
париетален (parietalis) – пристенен, от paries – стена. Но може да значи и теменен, от os parietale – теменна кост.
проксимален (proximalis) – разположен към центъра, в близост до тялото. Рамото е проксимално от китката. Китката е проксимално от пръстите на ръката.
ректохеморагия (rectohaemorrhagia) – изхождане на ясна кръв.
рострален (rostralis) – разположен в посока на рострума, за структури в черепа.
сагитален (saggittalis) – разположен в сагиталната равнина.
спланхничен (splanchnicus) – свързан с вътрешните органи.
суперфициален (superficialis) – повърхностен, на повърхността.
темпорален (temporalis) – слепоочен.
трансверзален (transversalis) – напречен, в напречната равнина.
фронтален (frontalis) – преден, във фронталната равнина. Може да означава и челен, от челна кост – os frontale.
хемобилия (haemobilia) – кървене от жлъчните пътища в дуоденума.
хемоперикард (haemopericardium) – кръв в перикардната торбичка. При по-голямо количество може да се определи като сърдечна тампонада.
хемоптиза (haemoptysis) – отделяне на жилки кръв в храчките, по-малко кръв, отколкото при хемоптое. Обикновено хемоптизата се дължи на процес в дихателната система над белите дробове (трахея, ларинкс и т.н.).
хемоптое (haemoptoe) – изхрачване на кръв с източник белите дробове или бронхите.
хемоторакс (haemothorax) – кръв в плевралната кухина.
хемофталм (haemophtalmus) – кръв в очната ябълка.
хемартроза (haemarthrosis) – кръв в ставна кухина.
хематемеза (haematemesis) – повръщане на кръв с черен цвят (като мляно кафе) или червен цвят, ако кръвотечението е обилно.
хематометра (haematometra) – кръв в маточната кухина.
хематоперитонеум, хемаскос, хематоцелиа (haematoperitoneum, hemascos, haematocoelia) – кръв в перитонеалната кухина.
центрипетален (centripetalis) – центростремителен, от petere – насочен към, стремящ се към.
центрифугален (centrifugalis) – центробежен, от fugere – бягащ от.

Това са най-използваните латински думички, когато искаме да обясним някоя анатомична посока или разположение по медицински.

Кратка анатомия на крайниците, че ми писна от обърквания в общуването.
От рамото до върха на пръстите е горен крайник. От рамото до лакътя е мишница (brachium/брахиум). От лакътя до китката е предмишница (antebrachium/антебрахиум). Хората определят ръката като горен крайник. Всъщност ръка е само от китката (carpus/карпус) до върха на пръстите. Ръката има длан (palma manus/палма манус) и гръб (dorsum manus/дорзум манус).
Подобно е и с долния крайник. Горната му част се нарича бедро (femur/фемур) и е до коляното. От коляното до глезена е подбедрица (crus/крус). Най-долната част е всъщност крак (pes/пес) или още ходило. Ходилото има гръб (dorsum pedis/дорзум педис) и стъпало (planta pedis/планта педис).
Палецът на ръката е първи пръст, нарича се pollex/полекс. Показалецът е втори пръст, нарича се index, индекс. Средният се нарича medius/медиус или digitus impudicus/дигитус импудикус. Безименният е ануларис/annularis или digitus medicinalis/дигитус медициналис. Малкият пръст е digitus minimus/дигитус минимус.
Палецът на крака е първи пръст, нарича се hallux/халукс.

Други абревиатури, съкращения и т.н.
AP, АФ – алкална фосфатаза
АЛАТ (СГПТ) – аланин-аминотрансфераза (Серумна глутамат-пируват-трансаминаза).
АСАТ (СГОТ) – аспартат-аминотрансфераза (Серумна глутамат-оксалацетат-трансаминаза).
АЗТ, AZT – атипична зона на трансформация (маточна шийка)
ГИТ – гастро-интестинален тракт (дигестивен тракт, стомашно-чревен тракт).
ГГТ (ГГТП) – гама-глутаминил трансфераза (гама-глутаминил транспептидаза).
CPK, CK, CPK-MB – креатин фосфокиназа (креатинфосфокиназа, креатинкиназа), креатин фосфокиназа MB фракция
CRP – С-реактивен протеин, Ц-реактивен протеин
LCCA (ЛОСА) – лява обща сънна артерия.
LICA (ЛВСА) – лява вътрешна сънна артерия.
LSCA – лява подключична артерия.
LVA (ЛВА) – лява вертебрална артерия.
RCCA (ЛОСА) – дясна обща сънна артерия.
RICA (ДВСА) – дясна вътрешна сънна артерия.
RVA (ДВА) – дясна вертебрална артерия.
RSCA – дясна подключична артерия.
PSA – простатно специфичен антиген
PST, ПСТ – папилосфинктеротомия
VATS – видео-асистирана торакоскопска хирургия
ОХК – остър хирургичен корем
ЦВН – централно венозно налягане
ИБС – исхемична болест на сърцето
МСБ – мозъчно-съдова болест

Симптоми из диагностиката на острия хирургичен корем

Бартомие-Михелсон – болезненост в илеоцекалната област при болен, легнал на лявата си страна.
Блумберг, Блумберг-Щеткин – в зоната на палпаторна болезненост лекарят отдръпва палпиращата ръка и болката се засилва. Не винаги е положителен, но говори за напредване на възпалителните процеси.
Вал – ограничено подуване на предната коремна стена. Може да се наблюдава в ранни стадии на чревна непроходимост.
Возкресенски – болка при прекарване на ръката върху дреха по дясната коремна половина на болния.
Дзбановски – напречна бразда по коремната стена на 2-3 см над пъпа при перфорация на язва.
Кохер, Кохер-Волкович – отслабване на болката в горния коремен отдел и засилването й в дясната долна коремна половина.
Кримов – силна болезненост при въвеждане на пръст във външния отвор на ингвиналния канал.
Лурие-Розанов – болезненост при палпация в долния лумбален триъгълник (trigonum Petiti). Положителен при ретроцекален апендицит.
Мендел – болезненост при перкусия.
Мърфи – при палпация в дясното подребрие настъпва силна болка, ако болният вдиша дълбоко.
Образцов-Мелцер – при дълбока палпация в илеоцекалната област, болният се приканва да вдигне крак, изправен в колянната става.
Подлана – подкожен емфизем супраклавикуларно. При перфорация на улкус (язва).
Ровзинг – започва се с натиск с цяла длан в лявата част на дебелото черво и се върви проксимално по червото към апендикса. При достигането на апендикса се усеща болка. Дължи се на преразтягането на чревната стена от придвижващите се при натиска газове.
Розанов – болният надува корема волево, след което се приканва да го прибере. Възпалителният процес води до повишена мускулна ригидност и пациентът не може да “глътне корема” – положителен Розанов.
Ситковски – засилване на болката в илеоцекалната боласт, ако болният легне на лявата си страна.
Спижарни – изчезване на чернодробното притъпление при перкусия. При перфорация на язва.