Специализация по медицина: съвети

Вие млади колеги днес имате възможността да не чакате, както чакахме ние някога. След дългогодишно прекъсване, се възобновиха конкурсите по зачисляване за медицински специалности, традиционен път за придобиване на специалност в Република България.
Местата за първия конкурс бяха обявени в края на 2007 и в началото на 2008 много хора се явиха на изпит, за да получат възможност да бъдат зачислени. Вторият конкурс се проведе в средата на пролетта на 2009. Предмет на тази тема не са неуредиците около тези конкурси и безумието на условията за специализация, това ще е в друг пост.
Искам да ви споделя някои впечатление по подготовката за самите изпити и начините, по които конкурсът протича.

Конкурс
Всяка година университетските болници в страната изпращат квоти до РЦЗ, а оттам до министерството на здравеопазването, които отразяват броя на местата за всяка една специалност (от януари до края април всяка година). Министърът на здравеопазването одобрява този лист и възлага изпълнението на своите подчинени, заедно с ректората на съответния медицински университет.
Този момент настъпва всяка година през зимата или в началото на следващата година (ноември-февруари), момент когато на официалния уебсайт на медицинския университет излиза списък с броя на местата по специалности.
Ректоратът на медицинските университети започва подготовка по обявяване на конкурс. Това отнема между 1 и 3 месеца. След обявяването на конкурс, започва записването на кандидатите. Записването трае точно един месец. Таксата за записване е 120 лева, 60 лева е за кандидатстващите по член 20, 60 лева мисля е и за общопрактикуващи (за специалност обща медицина) лекари.
След края на записването имате още един месец, после изпитите започват.
Цялото време, с което разполагате, варира между 3 и 5 месеца. Ако нямате познат да ви даде конспект, реално имате 2 месеца за подготовка (записвате се веднага при обявяване на конкурса, имате 1 месец за четене, после имате още 1 месец до изпитите).

Това по самия конкурс. Подробности можете да прочетете в Наредба 31 от 2001 година за следдипломно обучение в системата на здравеопазването. По-долу ви описвам накратко някои съвети, които са само насочващи! Всеки от вас има свободата и правото да решава как да се подготви. Неориентираните ще имат нужда от насочване, каквото нямаха много мои колеги.

Конспект
Намерете си конспект предварително! Не е задължително, но е желателно. Това ще ви помогне да се ориентирате. Моят го взех няколко години преди изпитите, не го бяха сменяли – същите правописни грешки, същите стари термини. Дори да ви сменят конспекта, разликите няма да са големи.
Конспектът ви дава поглед върху въпросите и тактиката по подготвянето. Съставилите конспекта нямат фантазия, така че спокойно можете да се ориентирате по начина на изписване на въпроса в конспекта, откъде можете да четете.

Литература
В някои конспекти има отбелязана препоръчителна литература. Това не е кандидат-студентски изпит и тук ще ви се наложи да четете от няколко учебника. Изберете най-главните, а по-специализираните въпроси четете от допълнителните учебници.
Главните учебници обикновено са тези, по които сте се готвили през студентските години. Плюсът им е, че съдържат компактна информация по много въпроси. Освен това могат да включват резюмирани новости и материали от други учебници, включително и западни, тъй като знаете – нашите учебници все по-рядко са уникални, повечето са попреписани от западните си аналози.
Преценете възможностите си. За някои не е проблем да четат от 10-15 учебника, за други това е непосилно. Премислете и проверете съдържанието на по-важните книги, установете кое откъде ще четете. Важно е това да стане рано и бързо, за да не губите време (поради това е полезно да имате конспекта предварително).
По-неориентираните е хубаво да потърсят за съвет специализиращи вече колеги или специалисти. Ще ви обяснят какво да четете, как да пишете. Не е престъпление да искаш съвет, нито е нечестно.
След като сте наясно с литературата, намерете си учебниците. Не се изхвърляйте при покупките, няма гаранция, че ще прочетете всичко или няма да се объркате. Можете да вземете от някой колега назаем.
Много конспекти нямат описана литература. Това може да е доста неприятно, особено при малките специалности. Потърсете задължително съвет от специализанти, специалисти, дори от някой доцент или професор в университетска катедра. Вероятно ви звучи смешно, но повечето наши преподаватели обичат да се обръща внимание на специалността им и да виждат будни хора, които желаят да специализират именно това.

Четене
Всеки има метод за подготовка. Последната е изградена през дългите години на медицинско обучение и вие много добре знаете колко безсънни нощи ви е коствало това.
При този конкурс нещата стоят по-различно. Вие не отивате да изкарате изпит, а да спечелите конкурс, да се преборите за място. Не подценявайте изпита, нито останалите кандидати. За желаните специалности има много кандидати, а минимумът за класиране почва от 5 нагоре, защото останалите са се подковали добре.
Казвам това, за да четете стабилно. Въпросите трябва да са ви ясни, за да не напишете някоя глупост, а и важното е да си създадете план, по който да развиете въпроса. Стремете се да набелязвате важните аспекти още при четенето. Не оставяйте пропуски и дупки по конспекта в никакъв случай!
Разбирайте напълно материята, ако нещо не ви е ясно, потърсете източник другаде или преговорете. Това предпазва от “бисери” на изпита, но също така е полезно, понеже много въпроси се припокриват в известна степен.

Клинична практика
Ако сте успели да работите като лекар след завършването си или сте били доброволец някъде още през студентските години, това е повече от добре. Обучението в университета е едно, но същинското обучение започва от практиката след дипломирането. Изясняват ви се много неясноти, започвате действително да мислите клинично. Знанията се затвърждават, допълват и оформят. А това помага на изпита, за да напишете важното, да го изложите като лекар, с твърд и уверен изказ, като се застраховате от написването на някоя велика глупост. Има специалности, за които е съвсем желателно да имате клиничен опит. Запомнете, че това е конкурс и всяко предимство е добре дошло, за да се класирате. Няма начин новозавършил и непрактикувал лекар да знае повече от вас по даден въпрос от конспекта, дори да е чел цялата допълнителна литература. Комисията ще види и оцени това.

Изпит и оценяване
Изпитът е с продължителност 4 часа. Кандидатите се събират в залите на ВМА и започва тегленето на въпросите. Въпросите са 2 за повечето специалности и 3 за някои малки специалности (дерматология, офталмология и т.н.).
В деня на изпита биха могли да дойдат хабилитирани лица, които да ви дадат насоки и да ви пожелаят успех. Това би могло да е полезно в някои случаи, но в крайна сметка няма голямо значение. По непотвърдени слухове това са хората, които ще ви оценяват.
Не губете време след изтеглянето на въпросите. Препишете ги на титулната страница и започвайте да пишете веднага!
Няма да ви лъжа и не си мислете противното – 4 часа време не стигат, за да напишете всичко. Който ви каже или си мисли, че го е направил, жестоко се е подхлъзнал.
Това е тежък конкурсен изпит. Нямате право да не развиете въпрос, ще получите 2. Развивате и двата въпроса в достатъчен обем, не като страници, но като съдържателен материал. Количеството не определя качеството.
Запомнете, че комисията е строга и оценява лекари, а не студенти. Оценката силно се снижава, ако напишете глупост.
Нямате време за всичко. Напишете най-важните неща, обяснете ги, представете ги по такъв начин, че хората да разберат, че знаете за какво става въпрос, дори да не сте успели да напишете нещо друго.
За разлика от кандидат-студентските изпити, тук има бонуси за знания. Ако имате клиничен опит, работили сте като лекари или сте чели от много учебници, напишете тази допълнителна информация. Много помагат знанията, които са придобити извън университетското обучение, особено в практиката. Представата ви се разширява, можете да осмислите и изложите всичко това на хартия, за да разбере комисията колко и как знаете.

Това е моето скромно виждане около конкурса. Ваше право е да не се съгласите. Когато се явявах на конкурс, бях готов за 2 месеца. Четох от 15 различни учебници, бях прочел новостите от областта на специалността ми, беше ми интересно. На изпита се паднаха въпроси, които изискваха допълнителна литература, клинично мислене и практика. За щастие имах и трите.
Изкарах най-висока оценка и имах възможността да избирам къде да специализирам.
Пожелавам това и на всички вас! Успех!