Skip to content

Пирогов

“Пирогов”. Това име е станало нарицателно в България за всякаква спешност в медицината. Днес почти никой не се замисля кой стои зад това име, предимно младите студенти по медицина, сблъсквайки се с топографски области от анатомията като “триъгълник на Пирогов” и “пространство на Пирогов-Парона”.
Кой и какво е Пирогов?

Личността Пирогов; Болница “Пирогов”

Личността Пирогов
А биографията на Николай Пирогов е увлекателна и изпълнена с множество перипетии. Николай Иванович Пирогов се ражда на 25 ноември 1810 година в Москва. В семейството на военния касиер майор Иван Иванович Пирогов и Елисавета Ивановна, Николай е едно от шестте оцелели през трудностите деца от общо 14.
Баща му, Иван Пирогов, бил честен, морален и дълбоко уважаван човек. Предвид положението си на военен ковчежник имал сериозни познанства сред руския царски елит и интелигенция, които често се събирали в обширния им дом. Сред тях имало известни лекари, които обръщали внимание на малкия Николай и развивали интереса му към медицинската наука.
На 11 години Николай постъпва в най-добрия пансион в Москва по това време. За съжаление неговото обучение там не продължава дълго. Година след това заместникът на баща му укрива 30 хиляди рубли от военното ковчеже. Властите не успяват да намерят парите и вината се прехвърля върху Иван Пирогов. Цялото им имущество е продадено, а пари за пансиона на Николай вече няма. Помощта идва от близък приятел, лекар на семейството, професор Ефрем Осипович Мухин. Той предлага Николай да бъде записан да учи медицина, за да има някакъв шанс за развитие. С малка фалшификация на Николай са му приписани две години възраст, за да стигне минималната от 16, с която може да бъде приет в университет. Така през 1824, само на 14 години (а уж на 16), той е приет в медицинския факултет на московския университет след успешно положени изпити.

Бедите не свършват дотук. Година по-късно, през 1825, умира баща му. На Николай Пирогов се налага твърде бързо да порасне. На 17 години е допуснат до изпит за придобиване на лекарска диплома. Завършва с отличие като един от първите в класа си. По онова време е основан професорски институт към най-добрия за времето си Юревски университет за следдипломна квалификация в град Дерпт (днешен Тарту, Естония). Николай Пирогов успява да се класира през 1828 и първоначално идеята му е била да се занимава с физиология, ала поради липсата на подобен профил там, започва да работи хирургия.
По-късно е представен на знаменития професор по хирургия Йохан Кристиан Мойер (Иван Филипович). Мойер е силно впечатлен от младия лекар и скоро Пирогов започва да живее под покровителството на професора в собствения му дом. Първото му отличие, за което получава златен медал, е съчинение на тема “Какво следва да се има предвид при лигиране на големи съдове по време на операция”, през 1829.

През 1832 Николай Пирогов защитава дисертация на тема “Явява ли се лигирането на коремната аорта при аневризма в ингвиналната област лесно изпълнима и безопасна намеса” и придобива титлата доктор на науките. Заминава за Берлин и продължава да се развива като хирург. При прочитането на дисертацията му, немските професори пожелават да бъде преведена на немски. След това Пирогов предпочита да продължи развитието си в Гьотинген, под ръководството на професор Лангенбек. Лангенбек бил смел и дързък хирург, един от асовете на военната хирургия при лечението на огнестрелни рани, ненавиждал подмотванията и оперирал там, където другите се страхували дори да пипнат. Пирогов се учил при него на бърза и чиста хирургическа техника.

Отново в юревския университет, през 1836 и едва на 26, Пирогов вече е професор по хирургия. Обещаното му място на професор в московския медицински факултет е заето от друг, така че той заминава за Петербург, където заема професорско място в медикохирургическата академия и създава първата клиника по хирургия, откривайки пространство за ново направление в медицинската практика – болничната хирургия.

Учудващо на пръв поглед, на Николай Пирогов му оставало време за любов. Първото разочарование, докато учел в Дерпт, била Натали Лукутина, дъщеря на неговия кръстник. Техният романс приключил в момента, в който тя обидила Пирогов с думите “Коля, стига за трупове и кръв, Боже, противно е!”. Казват, Пирогов бил тъй обиден и вцепенен, че просто забравил завинаги пътя до нейния дом в Москва.
Пирогов бил твърдо решен да си намери съпруга. През 1842 той се жени за 12 години по-младата Екатерина Димитриевна Берьозина. Една година по-късно на бял свят се появява първият им син – Николай. Вторият, Владимир, се ражда през 1846. Данните за съпружеския им живот са противоречиви. Пирогов бил напрегнат и затрупан с работа, стремял се да отдалечава съпругата си от светски събирания, да я насочи към дома и семейството, а себе си да натовари изцяло с медицината. Бракът им просъществувал едва 4 години, като след раждането на втория им син, Екатерина Берьозина починала. Според някои причините за нейната кончина се състоят в тежкия им брак с Пирогов, според други тя е умряла след енцефалит, трети посочват усложнено второ раждане с масивно кръвотечение, при което дори Пирогов не успял да я спаси.
Тъгата държала Пирогов около половин година, след което той отново започнал да работи активно. Желанието му да си намери отново жена не било угаснало и дори съставил подробен списък с изисквания и качества, които търсел в бъдещата си съпруга. Веднъж на светска сбирка той споделил изискванията си за идеалната жена с гостите и голяма част от жените започнали да шушукат с негодувание. Сред тях изпъкнала 25 годишната Александра Бисторм, която напълнило се съгласила с него. Така през 1850, на 40 години, Пирогов се оженил за втори път.

През 1853 Пирогов заминава за Севастопол като военен хирург по време на Кримската война. Там оперира целодневно без почивка и създава идеята за медицинската сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които да помагат на лекаря на фронта. Негови знаменити думи са: “Войната е епидемия от травми”. Години след това, в края на дните си, участва в Руско-Турската война и помага като военен хирург в България през периода октомври-декември 1877.

Безспорно Николай Иванович Пирогов е гениален руски лекар, учен, педагог и учител. Още съвсем нови, изследва и прилага методите на анестезията с етер в хирургичната практика, а по-късно и в полеви условия; занимава се с топографската анатомия на фасциите и тяхното значение; подобрява и намира нови методи за съдов достъп; отдава огромно значение на хигиената, като развива асептиката и антисептиката; занимава се с естетична хирургия и пише трудове за ринопластиката; основоположник е на военно-полевата хирургия и топографската анатомия; интересува се от епидемиология и инфектология, пише важен труд за епидемията от холера и години преди Пастьор изказва предположения за разпространението на заразите; като педагог и учител е новатор със своите пространни и ясни лекции, с много авторски скици и рисунки; създал е безброй научни трудове и атласи, един от най-известните с името “Ледена анатомия”.

Николай Иванович Пирогов умира почти забравен на 5 декември 1881 във Виница, днешна Украйна.
Болница “Пирогов”
УМБАЛСМ “Н. И. Пирогов” (Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение и Спешна Медицина “Николай Иванович Пирогов”) е най-големият център за спешна медицина в България. Намира се на булевард “Тотлебен” 21 в София. В болницата всяка година се лекуват стационарно десетки хиляди души, а амбулаторно преминават стотици хиляди. В “Пирогов” няма почивка и сън – няколко екипа работят интензивно при 12 часови смени (дневна, нощна, два дни почивка), което предоставя 24 часова готовност за реакция, 365 дни в годината.

Предисторията на “Пирогов” започва през 1900 година, когато на това място е създадена болницата “Червен Кръст”. В продължение на 50 години в болница “Червен Кръст” се обучават милосърдни сестри, лекуват се болни от цялата страна, оказва се помощ при спешни състояния по време на война и мирновременни бедствия.
Дружеството на червения кръст влага много усилия и средства, за да развие болницата във всеки аспект: нови и чисти помещения, откриването на отделения и оборудването с модерна апаратура, болнични кухни, най-добрите специалисти от страната.
През 1951 болница “Червен Кръст” се превръща в ИБМП “Н. И. Пирогов” (Институт за Бърза Медицинска Помощ “Н. И. Пирогов”) и дава основата на днешния спешен център. Институтът е създаден с идеята да бъде централен спешен център за цялата страна, по подобие на съветските спешни центрове от онова време. Построяват се нови сгради, болницата се разширява и се разкриват нови отделения. 20 години по-късно институтът се преименува в РНПИСМП “Н.И.Пирогов” (Републикански научно-практически институт за спешна медицинска помощ) и става подчинен на министерството на здравеопазването. Развитието на болницата продължава, през 80-те години вече работят 5 клиники по хирургия и травматология, клиниките по термична травма, неврохирургия, анестезиология и реанимация, 3 вътрешни клиники. По това време се внедрява първият компютърен томограф, подновява се и инсталацията за подаване на кислород.
През 1990 болницата отново е преименувана на НИСМ “Н. И. Пирогов” (Научен Институт за Спешна Медицина “Н. И. Пирогов”), а в началото на 21 век съобразно закона за лечебните заведения придобива името МБАЛСМ “Н. И. Пирогов”. От 2006 тя е със статут на университетска болница.