30

На 30 се чувствам все по-глупав, но по-малко хаотичен, а все по-често забравям. Чета доста по-малко, само трупам книгите, те събират прах… Работата ми отнема огромна част от времето. След 929 дни (2 години, шест месеца и половина), смятам че съм се адаптирал към нея, но все пак придобих лошия навик да спя следобяд. Събуждам се понякога чак привечер, гледам тъпо звездите и после пак си лягам, преди да е дошло време за ставане.
Малкият е голям звяр, щъка и пипа навсякъде. Изглежда огромен със своите 80 сантиметра и 12 килограма, а е едва на година. Вчера даже измъкнал със здравите си ръце сървърното шаси и загасил машинката. Няколко пъти :-) Как е намерил копчетата, е, очевидно ги е намерил. Налита на месо и електроника, но има особено изразен тропизъм към хартията и всякакви книжни изделия, които обича да унищожава. Вероятно като всички деца.
Иначе продължавам да имам идеи, спохождат ме разнообразни цветни и безцветни мисли. Опитвам се бързо да си ги запиша, преди да ги забравя. Със сънищата съм добре, тоест не сънувам (само така си мисля). И все още готвя.

Няма за какво да съжалявам, премисляйки назад. Каквото съм искал, то вече го имам, остават само вселената и всичко останало. Има време. :-)

2 thoughts on “30

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *