Скрин за мисли, които нямаше да видят бял свят

Това, което никой не може да ни отнеме, онова, което е свидно нам — интимността ни, пробудена от нашите чувства и мисли, нежности и сълзи. Ние сме нейни господари, ние сме нейни поданици, потопени в блаженството на прохладната лятна вечер, изпъстрена с безброй светулки, описващи пътя ни надолу до реката, където меката, но силна вода, си проправя път между скалите.
Бляновете и съкровените мисли имат нужда от експресия, без това да вреди на интимността им. Имат нужда, защото това сме ние — съвкупността от възприятията ни за останалия свят. Това е светът — мислите и чувстватa ни за него. Ние създаваме този свят, създаваме и нас самите, и е нужно да го споделим, ако не с другите, то поне със себе си, да го погледнем отстрани.
Под летящите гъски е скрит този шкаф за мисли. Като капан за сънища, с малката разлика, че не отсява лошите от добрите блянове. Няма лоши и добри мисли, интимности и сълзи. Има просто такива.