Нощта е дълга

Нощта е дълга, дните ми са бели.
В астрономическия полумрак времето заспива с безброй любители на черното покривало. Някои се разбуждат за живот, други търсят спокойствие. Търся спокойствие. Търся нощта и липсата на движение, макар и само привидно; диря свободата в нощния въздух и тишината, пълна от самота. Подобно на полубезсънен делфин имам нужда от будност, за да дишам през определено време. Не спя и дишам в нощта. Сам, спокоен, усмихнат.
Докато не дойдеш да ме прегърнеш, ти, вечно мое “Кога ще си лягаш?”. Идвам до теб, ти само ме почакай…