Линията на пръстена

Линията на пръстена няма край…
Нямат край само безбрежните зимни полета от сняг, осветявани слабо от зимното Слънце, някъде там по хоризонта. Океани от бяла смърт, чисти и неопетнени от човешки крак. Линията на пръстена няма край… Следователно няма и начало. А няма ли начало, значи това нам не е потребно, оглупелите от любов. Начало е нужно, на нас, оглупелите от любов. А краят, нека е далече, някъде там по хоризонта. Краят. Краят е там, дето студът се просмуква в костите и кристализира в самота.