Секс или Здраве

Имам рядко срещано заболяване. Дори не знам дали ‘заболяване’ е точната дума. Лезии в мозъка, точно в хипоталамичната област и леко встрани, перивентрикуларно. Наричат ги плаки. Прилича на мултиплена склероза. Ала не е. Няма симптоматика, поне така си мислех. Наивност…
Неврологът каза, че е много вероятно никога да не се прояви нещо обезпокоително. Освен моментите подобни на абсанс, както при епилепсия. Тогава ме няма, това значи абсанс. Но не е и епилепсия. Проблемът идва, когато се стигне до секс. Само и единствено тогава разни странни и плашещи неща се случват. А как бих искал да се случват по всяко друго време. Докато се любя, не искам тогава…
Продължителната болка, растяща ръка за ръка с възбудата, по пътя към него. Оргазмът. Туптенето в главата. Всеки следващ секс, всеки следващ оргазъм… става по-слаб. Моментът се губи. Било нормално, казва той. Ех, невролог. Нали не е в твоята глава? Нормално. Дори сега те са все още невероятно силни. Траят минути. Абсансите започват, когато оргазмът е силен, хубав. Някъде по средата. Нямам представа колко траят, секунди някакви. Няма и начин да разбера, аз не помня, те пък не усещат тези краткотрайни мигове. Дори да ги усещат, мислят, че са част от сексуалния екстаз. Не ги виня. Така бих мислил и аз.
Всеки следващ става по-слаб. Щял съм да престана да ги усещам някой ден. Ставало по-лошо, ако са ми силни. Чукай на воля, без емоция и просто еякулирай. Ще живееш по-добре така. Ех, невролог. Нали не е твоят секс. Нормално. Шибани доктори. Проклета неврология…
Обожавам жените. Не мога да си представя как тъй прекрасно същество ще бъде направено от ребро. Тъпо. Първата жена също си го е мислела. Не Ева, другата – която идва с черната Луна. Защо всички не са като нея?
Обожавам ги. Първични и разумни, каква смес. Пламенни, болящи, като жарава, докато глупав се опитваш да се правиш на нестинар. Можеш да ги усетиш, ароматът им… дървесен, смола, озон… море и пясък… от мириса на нежните полски цветя, чак до перверзно-еротичното ухание на татула. Тя е там някъде. Ако за момент спреш да запалиш цигара на ъгъла на някой булевард, абстрахирайки се от суетата, можеш да я усетиш. Жегата, която те застига дори от десетки метри, удряща безмилостно в петите. И фибрилациитe на мускулите – треперят без да е имало напрежение, а в черепната ти кутия се изръсва серотонин все повече и повече. Курс, неизменно водещ до неимоверно силен емоционално-душевен оргазъм.
Пламенни… или влажни и хладни. С дъх на къпини. Къпинови храсти и сутрешна роса. Винаги ги сънувам. И нея, червенокосата, с кристалните очи. Необятно изумрудени. Защо ме кара да я следвам? Сам, сред пшеницата, докато класовете ме обгръщат. Цветни сънища и черно-бели картини. Не било нормално да ги сънувам… Ех, невролог.
Усещам, че се пестя, а не искам. Но трябва. Толкова пропуснати мигове, толкова пожелани и неизживяни жени. В търсене на ценната, докато сексът бавно се превръща от религия в грижа за здравето. Грижа за оргазмите. Или се пазя от неочакван абсанс, който ще трае вечно… Поне нека ме изключи по време на най-силното оргазмено екстази. Няма да го откажа. Сексът. Не желая.
Някой ден напълно ще мисля само за тяхното удоволствие. Моето вече няма да го има. Всичко това в главата ми сигурно обяснява по някакъв начин сексуалната амбивалентност, психо-физическата дисоциация в секса и моментните ми преживявания, в стил “Нирвана”, когато всичко ти се срутва и загубва смисъл, сякаш не си от този свят. Моменти на блаженство, когато зеленото листо не е зелено и падащата капка никога не достига до него. А после я събличам. Докосвам я… Ужасното главоболие след това и мисълта “никога повече секс!”. До някой следващ миг, тогава ще я срещнеш пак, макар и друга.
И ще я познаеш – дъхава и влажна, с аромат на къпини…

7 Юли 2006

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *