В началото

В началото бе…
…Погледът. Желание за танц без думи, когато тя ме повежда напред, а аз я следвам.
В червените плътни къдрици е скрит аромат, допълващ се от моето дихание към нея. Ритъм. Погледът се замъглява като в тежка мараня, когато тялото попива всяка капка топлина. Бездиханно натежаваща и нямам възможност да дишам. Притискам се до свежестта й, за да поема въздух, с трескав, пресекулен, огнен дъх. Докосване. И после друго. Никога случайни, винаги преднамерени.
С лице до жарките къдрици, на милиметър и без допир — тя да ме усеща, с ръце обнажили корем и длани, нагоре, през вътрешните китки, чак до свивката на лакътя й. Докосвания пораждащи трескавост, трептене. Невинно уж, а май порочно, докато се разстила топлината върху нас.
Завъртам я и тя попада в мен, излъчваща, окъпана във жад и тъй ефирно беззащитна. Надвесвам се над шията й, кръвта се блъска в жилите, очакваща да бъде покорена — с пламтящи впити устни в тях. Но пак, едва на милиметър…
В очакване, докато полудеем.
Тогава тя ще се обърне, защото музиката свършила е вече. И там, в мига напрегнат петсекунден, когато очите ни се срещнат — не ще са нужни просто думи.