Чувал ли си

Чувал ли си за духа, който се промъква с вятъра между цветчетата на цъфнали череши, докато ги целуваш, ароматни, опрашвани от мъхести и дружелюбни земни пчели, в късна и топла пролет?
Разпилени в градината след весела закачка с него, дали са се почувствали живи, докато падат на венчета или самотни листенца? А миг преди това в последен повей, обтегнали морно клони, като жена в последната си луна, те са там — стотици и хиляди усмивки черешов цвят. Клонките са напоени с тях, въздухът е напоен с тях, пчелите вибрират с дъха им.
Ти си черешов цвят — винаги си бил, обнажен от ръцете й, докато тя те целува. Духът й все още ти нашепва, падайки надолу, в последните си мигове, го усещаш.
Нима можеш да бъдеш по-щастлив, чист и хубав, от това да си прецъфтял цвят в дланите й, по време на късна и топла пролет…