Искам да спя

Искам да спя. По-просто от това — няма. Да легна и да се отнеса. Без кошмари, будещи ме по първи петли. Без болки, радости, еротични и други сънища. Чисто спане. Както преди. Преди всичко — без кошмари…
Сънувах ги… Всичките 5 за последните 8 месеца. Бяха се събрали и ми говореха нещо. Май ми се караха, ала не ги чувах. Исках да разбера, но напразно, сякаш говореха на неразбираем език. Започна да ми става гадно и се опитах да се махна оттам. Но не можех да мръдна. И се събудих…
Сънувах Я… Според мен Тя е тази, поради която сънувам всички тези… пфф, ах. Сънувах я — хубостта й, липсата й, желанието ми към нея. Сънувах възможността да бъда отново с нея под формата на купа с чаени бисквити, по които лази кафява хлебарка. Аз трябваше да взема бисквита. Не взех. А после дойде мъжът й, запознах се с него. Звучеше по-бодро от онзи път, преди време, когато ми се обади…